I am Sailing
Къща. Езеро. Планина. Отново бях там в къщата където все по рядко ходех. Къщата в която се чувствах толкова прекрасно, защото само там намирах това което търсех…Търси…Бях срещнал това момиче съвсем случайно, появи се от нищото. Както се носех в моя еднообразен делник, в които не се случваше нищо интересно, тя застана пред мен толкова прекрасна и някак си обикновенна и просто не ми даде шанс да не я забелжа. Трябваше ми само един бърз поглед…за да усетя онази тръпка която минава през теб когато ти се случи подобно нещо….Search….Нямах нужда от много време за да минат през главата ми хиляди картини в които тя участваше заедно с мен. Картини на радост, страст, мъка и болка…Въпреки всичко, в мен надделя прекрасното и истинското..първичното и живото.
Бях се качил на малката си рибарска лодка и плавах към “мястото” където беше тя. Къщата в която вече бяхме само двамата..Винаги има пречки..никога не можеш да имаш нещо без да минеш през определен брой препятствияи аз бях готов да се изправя пред тях. Единствената ми цел беше да останем завиннаги в “къщата”…Гледайки хоризонта пред мен, леката мъгла която се беше спуснала на езерото , вече виждах брега. Отново ме побиха тръпки знаейки какво ме очаква след броени минути…Research..Смесицата от въздуха, мириса на гора и нещата които се случваха в сърцето образуваха едно уникално чувство което ме караше да летя, да ходя по спокойната вода……
Вече бях на брега..краката ми не чакаха много за да тръгнат сами нагоре към къщата…..Бях на стълбите….Вратата се отвори… за този момент си заслужава да живееш….целувам те мила моя…искам те..
Продължение.
Тогава те видях, беше прекрасна….беше всичко за мен…
Искайки да имам всичко това направих някой грешки, грешки които правят малките деца. Беше ме страх да се влюбя, защото си мислих че не може да имам такъв човек до себе си. Беше ме страх от болката която можеше да последва след това..Винаги съм мечтал за това, а когато беше до мен направих така че да изчезна и то с много болка, както за мен така и за нея…
Бях запалил цигара седнал на брега взирайки се в нищото, в празното, оставил зад гърба си къщата, нея и всичко което мина като ураган през мен. Всички картини минаха пред очите ми. До мен кацна една прекрасна пеперуда която все едно ми казваше – “Вземи ме с теб и никога не ме оставяй….търси….”
Качих се на лодката и тръгнах отново към нищото, отново сам…Исках да се обърна, но не можах, защото ако тя беше още там щеше да види най-горещите сълзи…
Чао миличка…..
Липсваш ми …Целувам те
[wp:svejo-net]
10 Отговора to “I am Sailing”
Powered by WordPress | Designed by Elegant Themes
Болката е много коварно чувство. Когато я изпиташ, не искаш да рискуваш да се върнеш. А желанието е толкова силно..и така боли..
Къщата сигурно винаги ще я има и сигурно и аз винаги ще съм там…Но не знам дали искам да се обърнеш…боли ме и то много..
…разлетяха ми се пепепуди в корема,след като го прочетох…
пепеРуди де,грешката е вярна
…
……………..
Извинявай martinkolev.com, но заслужавала ли всичкото това прекрасно писане това момиче? много бих искал и на мен да ми пишеш такива романтични неща.. Поздрави..Продължавай все така..
браво…винаги си писал много яки неща.любимото ми е за котката
Всички сме хора, всички правим грешки от страх! Важното е да ги признаваме, да си прощаваме, да продължаваме напред!!! Дай си шанс!!!
Да ! Да се влюбиш си е голям риск . Няма гаранция за нищо в този живот. Но пък любовта си заслужава риска. Дори и да е кратка или несподелена си заслужава, защото е страхотно чувство (предполагам). Аз не съм сигурна, че съм била истински влюбена и си мисля, че само на късметлиите се случва.
От философии забравих да кажа, че разказа е супер
Ето това ме грабна много ….прекрасно е просто …нямам думи …